Здравейте на всички! Казвам се Радослав Стефанов, на 19 години, и съм студент по Международни отношения в СУ „Свети Климент Охридски“. Интересите ми са разнообразни и се разпростират в сфери като политика, история, литература и религия. Днес ще Ви разкажа за моя опит в неправителствения сектор, както и емоциите и удовлетворението, което работата в него продължава да ми доставя.
Преди няколко години имах възможността да участвам като ментор по програмата „Добродетели“ на фондация „Тери Мадисън за добродетели и социално здраве“ и не след дълго осъзнах, че искам не само да работя с децата чрез тази образователна платформа, но и да си сътруднича с хората, организиращи тези събития. Това, което ме привлече, бе положителното и градивното отношение към света, което членовете на организацията показаха.
Първият ми досег с тази фондация бе срещата ми като гимназист в 7 СУ „Свети Седмочисленици“ с две нейни представителки – Роза Димитрова и Тери Мадисън. Причината да дойдат в гимназията бе да предложат разговори на тема изграждането на добродетели у всеки един от нас. Оптимистичната вяра, с която говореха за своята работа, направи силно впечатление на аудиторията. Техният ентусиазъм, както и описанието на проекта, привлече и съсредоточи вниманието ни. Още като гимназист осъзнах, че да развиваме целенасочено добродетели у себе си и да обучаваме по-малките от нас на ценности е възможност, която би облагородила личностно всеки един от нас.
Проектът беше много успешен, но прекъсна след като моят випуск завърши средното си образование. Като студент и най-вече бивш ментор осъзнах каква възможност ще пропусне бившето ми училище занапред. Поради тази причина бях решен да възродя дейността на проекта на неговата територия. Създадох план за изграждането на система от нови връзки, свързах се с борда на директорите на фондацията, както и с директорството на гимназията. След няколко срещи с членове и от двете страни решихме не само да възстановим, но и да разгърнем проекта.
Първата стъпка към обновлението му бе откритото интервю, насочено към ученици от 9 до 11 клас с цел взаимно опознаване. Както учениците и многоуважаемата директорка на училището, г-жа Никова, така и членовете на фондацията останаха много доволни от срещата. В последствие проведохме обучение на менторите, на което участниците имаха възможността да осмислят подхода към ценностите, които ще преподават, да научат техники за обучение, и да разиграят различни сценарии от типа „Какво да направя в определен случай“. Всички си тръгнахме усмихнати и щастливи от гимназията този ден.
След проведените мероприятия започна и работата на учениците по проекта. В училишето, освен с директорството, работим и с един от най-добрите учители по английски език, г-жа Иванова. На територията му тя е отговорник за екипите ментори и наставник на тяхната дейност. По всяко време екипите разполагат с помощта на всеки един от членовете на фондацията. Освен нея, те са екипирани с учебниците, предвидени за обучението, също така и материали, необходими за пълноценен обучителен процес.
С гордост мога да кажа, че колективните ни усилия, както и страстният интерес към връщането на проекта, ни позволиха да вземем не само трети и четвърти клас, подобно на минали години, но и втори. Въпреки проблемите и пречките, които срещнахме в процеса на връщане на проекта, ние знаехме, че целта ни е по-голяма от обстоятелствата. Вярвахме в проекта също толкова силно, колкото вярвахме в положителната промяна в ценностната система на страната ни. Целта ни е израстването на социално здраво и отговорно за благосъстоянието си общество, в което всеки участва в промяната.
Менторите, които работят по проекта днес, са изключително благодарни за възможността да влизат в ролята на учители. Всички те осъзнават каква отговорност е да бъдеш преподавател в днешното общество и колко приятна може да се окаже задачата с правилните подходи. Разбират, че часовете са ползотворни и за двете страни и нямат търпение да продължат работата си след като се върнат в училището.
Що се отнася до мен, продължавам да съм убеден в промяната като естествен резултат от усилията на всички ни. Способни сме на повече, отколкото някой от нас предполага, и заедно сме по-силни. Именно заради това отговорността за бъдещето на страната ни и благополучието на родината ни е всеобщо призвание!
Благодаря за Вашето внимание!
Радослав Стефанов,
бивш ментор и настоящ член на фондация „Тери Мадисън“
