Светът е обхванат от два паралелни и дълбоки социални процеса. От една страна, бързо напредва необходимата интеграция на планетата; от друга – силите на „пазарния фундаментализъм“^[1], както и на крайния национализъм и на религиозния фундаментализъм противодействат всячески на създаването на устойчиви глобални решения, отразяващи нашата взаимосвързаност.

Докато въображението ни продължава да е доминирано от настъпателния подход на световните пазари, които обещават добруване, статистиките показват, че значителното натрупано богатство, което поставя несъразмерна тежест върху планетните ресурси, е концентрирано в ръцете на много малък световен процент от хора, а задълбочаващото се социално неравенство предизвиква рязко повишаване на Индекса на Здравни и Социални проблеми^[2]. Критични анализи показват, че световната икономика не може да продължава да разчита на неограничен растеж на база на ограничени планетни ресурси, а трябва да се преструктурира на принципа на умереност, регионална устойчивост и социално и екологично коопериране.

В отговор, от 1972 г, прогресивно и дългосрочно мислещ Бутан измерва социалния си напредък не с брутния национален доход, а с индекс на Брутно Национално Щастие – поставяйки на преден план качеството на живота на хората вместо материалната консумация.

През 2014 г., Пол Ханли публикува изследване, което показва, че до края на 21-ви век, по най-консервативни статистики, населението на планетата ни ще достигне 11 билиона. Солидни емпирични данни показват пряката зависимост между крайностите на икономическо неравенство^[3] и политическата нестабилност.^[4] Като се има предвид, че в момента 46% от населението на света живее с под $5.50 на ден, става ясно, че националните управленчески системи не работят и светът търси решения на база на плурализъм и радикално преструктуриране на Обединените Нации, необходими за устойчиво и равнопоставено планетно управление на световните човешки, икономически и екологични ресурси.^[5] Разумното разпределение на планетните ресурсите ще доведе „до възникването на нова култура, ново селско стопанство и ново човечество“, в което етиката ще се окаже централна и решаваща.^[6]

Напрежението между процесите на световна интеграция и страхът от загубата на индивидуална културна идентичност са ясно изразени във факта, че често добре организирани религии, които предполагат служба на братството и мира между хората, поставят едни от най-значителните пречки по пътя на тяхното постигане и подхранват реакционни крайни и националистични сили. Човечеството е в процес на травматично осмисляне на реалната възможност за единство, което съхранява многообразието.

Междувременно, прогресивният процес към социално глобално обединение набира скорост и печели мисълта и сърцата на милиони мислещи хора.