На 12 септември 2020 г. се състоя първата от поредица предстоящи срещи-разговор на тема „Осмислянето на протестите против корупцията в България и визията, която ни ръководи.“ В дух на подкрепа на социалното движение в България, което настоява да се прочисти страната от дълбоката й дългогодишна корупция, отлично обобщено в изказването на евродепутатката Клеър Дейли[1], срещата отвори консултативно пространство за въпросите, които ни тревожат.
Участниците споделиха наблюденията си върху протестите през 2013 г., когато имаше голяма колективна енергия и надежда за истинска промяна, но общественото движение зад самите протести се разпадна на разделно политиканство, което ликвидира възможностите за истинска промяна и осигури възможност за укрепването на установените до този момент (2013-та година бел.авт.) политически и обществени порядки и договорености. Днес 7 години по-късно много хора си задават въпроса, с какво настоящите протести са по-различни и дали някой отново не злоупотребява с отчаянието на хората и не се опитва да се възползва от обществената енергия в момента за прокарване на користни политически цели.
Ние разбираме, че прогресивната мобилизация на хората за дълбоки промени в обществото и изкореняване на порядките от миналото, се случва в национален и световен контекст на мъртва хватка на добре укрепени корумпирани ядра на всяко равнище. Този стар световен ред, който води до пълно изкривяване на системата на управление, е създал в България единствено застой и безвремие. Борбата за създаване на реален демократичен обществен ред е решаваща в България, както и в света в момента.
За да има успех над хватката на корупцията, националното движение трябва да преодолее поддържането на изкуствени разделителни линии в българското общество и да формира нация с визия за своето бъдеще. Има нужда хората да допринасят задълбочено към тази визия, не от гледна точка на конкретна политическа ориентация, а от гледна точка на истинско мислене за България. Нашата страна, със своето стратегическото географско положение и дълбоки исторически и енергийни корени, би могла да допринесе смислено към световния процес, ако се управлява от мъдра дългосрочна визия.
Такъв подход предполага всеки от нас да се замисли върху своята роля в този процес. Младите участници в срещата отбелязаха, че чуват много и разнопосочни мнения, но се задават малко смислени въпроси. Време е всеки от нас да си зададе въпроса: „Какво съм аз?“ „Какви са опорните ми точки?“ „Какво ме движи?“ Културата се променя от нас самите, от качеството на образование и мисъл, с които живеем и участваме в обществото. Има ли в България общество? Търсим ли такова личностно и духовно развитие, което да ни позволи да се присъединим най-ефективно към конструктивните решения на проблемите пред нас? Сериозни световни сценарии има, но ангажираме ли се ние в тях? Или така сме свикнали да консумираме и да се спасяваме поединично, че несъзнателно участваме в процеса, който обслужва корумпирани частни интереси?
В контекста на духовен вакуум и краен материализъм и индивидуализъм, можем ли да очакваме нещо по-различно?
Мисълта идва от духа! Готов ли е нашият дух за колективно развитие?
Къде и кои са хората, които биха се наели да участват в управлението на процеса на възраждането на една нация? Досега желаещи за участие в политическия процес са основно хора, които преследват лични цели и тесни групови икономически интереси или пък биват подведени от внедрени корумпирани интереси. Нужни са подготвени хора – млади, подкрепени от по-опитните “зрели” – които с общи усилия да намерят опорните точка, от които да дефинират единна национална обединяваща кауза. В тази тежка световна ситуация е наивно да се мисли, че смяната на едно правителство с друго сама по себе си ще доведе до сериозна промяна в пирамидалните структури, чиито интерес е експлоатацията на хората в цялост, а не нуждите на обществото.
Каним ви на следващи срещи, за да обсъдим заедно търсенето на обща стратегия, която да определи бъдещата роля на България в глобално променящия се свят и да отчете също специфичните регионални нужди на страната ни.
Сериозна и дългосрочна визия е възможна, защото младите някак си знаят, че всички сме едно и всеки трябва да вложи най-доброто от себе си за всички – нещо, което сега едни не желаят да знаят, а други са забравили. Пишете ни! Всеки добронамерен глас е от значение.
Автори: Елена Мустакова, Надя Костова, Биляна Маджарова, Павел Герасимов, Ърл Посарт
[1] https://www.facebook.com/watch/?v=773767166770490