Какъв свят искаме и от какви Обединени Нации се нуждаем?

Това е въпросът, който до момента е зададен на 80,000 души от 191 страни от комисия на Обединените Нации в подготовка за отбелязването на 75 години от създаването на ООН през септември 2020 година.

В този повратен момент в света, когато пандемията на Корона вируса разкри неподготвеността на света да посрещне организирано и ефективно такива планетни кризи, за чието наближаване повечето учени предупреждават от десетилетие, изправи отново на преден план въпроса за нуждата от добре координирано международно сътрудничество. В отговор, на 24 април – Денят на Световната Дипломация, шведската фондация за Световни Предизвикателства (The Global Challenges Foundation) организира форум на високо равнище на тема Бъдещето което желаем – ООН от което се нуждаем. Във форума участваха постоянните представители на Швеция и Катар към Обединените Нации, които ръководят в момента международния процес  на изготвянето на Световна Декларация, която да отбележи 75-тата годишнина от създаването на Обединените Нации. Участваха също и Министрите на Външните Работи на Швеция и Люксенбург, Заместник-Главният Секретар на ООН Фабрицио Хошийлд-Драмънд и изпълнителният директор на Форума за Световно Управление Огусто Лопес-Кларос.

Всички те отбелязаха, че в момента светът се намира на опасен кръстопът, подобен на този, който доведе до създаването на ООН. Така, както преди 75 години, ирационалното поведение на политици и лидери доведе до две Световни Войни и страшна разруха и страдание, сочи форумът, така застрашителни са в момента някои световни политически тенденции да се гледа на интернационализма като на елитна идеология, вместо да се разбира като единствената разумна методология за решаването на световни по същността си проблеми. Участниците във форума описаха „токсичната смес от протекционизъм, авторитарност, национализъм, дезинформация и дори расизъм и сексизъм“, като надигаща се вълна на мракобесие, която се отказва от критични мислене и се опитва да противостои на реалността на нашата взаимосвързаност. Но Корона вирусът ясно показва, че световната солидарност и сътрудничество са въпрос на просветен личен интерес за всички. Пандемията на Корона вируса е не само световна здравна криза, която Световната Здравна Организация не беше пълноценно упълномощена от света да координира. Пандемията е също „фундаментална системна криза, която си взаимодейства с климатичната криза, със световната бедност и глад, с военните конфликти и опасните тенденции към подкопаване на човешките права, на управлението на законност и световен ред“. В отговор на тази реалност, Огусто Лопес-Кларос, бивш многогодишен директор от Световната Банка и главен автор на новоизлязлата книга Световно управление и появата на световни институции на 21вия век  (Global Governance and the Emergence of Global Institutions for the 21st century, http://www.globalgovernanceforum.org/proposals/), обобщи конкретните предложения за преструктурирането на ООН в отговор на настоящите нужди на света.

            Лопес-Кларос предлага създаването на втора Камара на ООН, която с времето да прерасне в Световен Парламент на представители на световното гражданско общество. Това би служило като коректив на ООН – канал, по който човечеството може да държи ООН отговорно за изпълнението на мисията му. За да може ООН да е в състояние реално да изпълни мисията си, се предлага нов финансиращ механизъм – фиксиран процент от националния доход на всяка страна – така че да се избегнат политически спекулации с финансирането на ООН.

            Тези и други конкретни предложения са в отговор на досегашните резултати от световното проучване, споменато в началото. Според тези резултати, докладвани от Заместник-Генералния Секретар на ООН, хората по света искат ООН да:

  • защитава по-ефективно на принципите на социална справедливост и човешките права;
  • защитава света от климатичната криза;
  • ефективно да намали военните конфликти по света;
  • предостави реален достъп до здравеопазване за всички;
  • координира и защитава ефективно световно сътрудничество.

Ясно се отбелязва, че настоящата структура на Обединените Нации, създадена преди 75 години, не може да се справи с тези нови глобални нужди и че ако уроците от пандемията на Корона вируса не доведат до преструктуриране и истински пълномощия на ООН сега, това ще стане в резултат на поредица от още по-тежки и дълбоки катаклизми.

„В момента живеем в свят, който не е ръководен от никого и сме постоянно изненадани от глобалните катастрофи, като например почти-имплодирането на световната финансова система преди 10 години и сега пандемията на Корона вируса“, сочи икономиста Лопес-Кларос. Тези катастрофи показват колко уязвими и крехки са в момента световната финансова система и другите световни системи.

            Пред нас е възможността да мобилизираме силите на общественото мнение в своите общности и държави и да подкрепим една нова и ефективна архитектура на Обединените Нации, която да е в състояние да решава проблемите на света. Както напомнят преди години създателите на ООН, „Обединените Нации не са създадени да ни изведат в Рая, а да ни предпазят от Ада“ – т.е. от загубата на милиони животи и масово планетно страдание!

            В момента, пандемията е придружена от „инфодемия“, по думите на Министърката на Външните работи на Швеция, т.е. разпространяване на дезинформация, която застрашава отворените общества.      

В един взаимосвързан и взаимозависим свят да се противопоставя патриотизма на интернационализма и глобализма е ирационално мислене. Истинският патриотизъм сега изисква глобални решения.  Можете да гледате целия форум на https://globalchallenges.org/events/the-future-we-want-the-un-we-need/.

Какъв свят искаме и от какви Обединени Нации се нуждаем?
Споделете:

2 коментара за “Какъв свят искаме и от какви Обединени Нации се нуждаем?

  1. В какъв свят искам да живея ли…?

    В този! Но пречистен, пробуден и осъзнат.

    Не харесвам в какво се превърна днешния свят пред очите ми за малкото ( във вселенски мерки) време, в което живея съзнателно. Не харесвам бавното, почти незабележимо като процес, но вече болезнено осезаемо, подменяне на ценности и устои, които са в основата на конструкцията ми като човек. Не харесвам вялата съпротива на човеците към подобна подмяна. Става дума за поколения човеци… Не харесвам обезценяването на човека! Не харесвам безотговорното отричане на стремежа към развитие в духовен и личностен план. Не харесвам маскираната в прагматичност чиста проба алчност. Не харесвам лъжливите герои. Не харесвам неблагодарността. Не харесвам претенцията, изпълзяваща от днешните хора, особено токсична, когато им се налага да поискат помощ. Не харесвам безплодната критичност. Не харесвам хитростта. Не харесвам залисията да се плацикаме на плиткото, когато има толкова непостигнати далечни и дълбоки хоризонти за добро, наука, любов. Не харесвам целенасоченото подценяване на силата, заложена ни от Създателя. Не харесвам извръщането на глава от хората в нужда. Не харесвам имитирането на нужда като проекция на дълго толерирана хитрост, което пък оправдява (заслужено или не) отвръщането на глава. Не харесвам подлеците и откровено лошите хора, които успяват да си пробиват път нагоре и накрая стават водещи. Не харесвам това, че не срещат съпротива, което увеличава силите им и ги кара да мислят, че постъпват правилно. Не харесвам и че никой не се пита накъде водят света тези хора. Поне не гръмко и самоотвержено, както истината заслужава. Не харесвам невежеството като резултат от подмяната на основоположни за човечеството ценности. Не харесвам безнаказаното прекрояване на човешката история. Не харесвам окъсяващата памет на човеците. Не харесвам устрема към презадоволяване, въпреки видимото задавяне и пресищане. Не харесвам измисленото право на някой да доминира над друг и да предприема действия, които вредят.

    Никога не съм преставала да вярвам, че когато и да се постигне, си струва се отстояваме правото да мислим, работим и съществуваме в правилната посока, в правилните пропорции между приемливо и неприемливо, между добро и зло. Повече от всякога сега имам нужда да продължа да поправям света. Не утре, не след извънредното положение и карантината. Сега! Сега искам да се грижа за хората, които имат нужда от мен, за да показвам, че човек за човека е брат или поне е създаден да бъде такъв. Сега искам, ако нозете ми стъпват по земята, мислите и мечтите ми да летят високо в небето. Сега искам да не преставам да се уча. Сега искам да споделям вдъхновението си от величието на съзиданието и да творя, да споделям, да давам. Сега искам да излъчвам благодарността, която извира от сърцето ми. Сега искам да изпитвам неподправена радост от живота, от докосването до природата, от неизчерпаемата прелест на вселената. Сега искам да накарам някой да се почувства щастлив със себе си. Сега искам да предизвиквам усмивки наоколо. Сега искам и нищо не може да ми попречи.

    Всъщност…, никога нищо не ми е попречило.

    Просто се надявам, даже се чувам да се моля за това, да не съм сама по пътя…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy

Към началото