Критично съзнание

Кратко Обобщение на Глава 6: Образование към Критично Съзнание

Съвременното образование продължава да отразява преобладаващата онтология на материализъм и философия на релативизъм. Въпреки въвеждането на различни новаторски елементи (като например ударение върху критично мислене, разкази и писане върху вътрешни преживявания като средство за развиване на вътрешно-личностна и междуличностна интелигентност), липсва цялостно интегрирана концепция и историческо разбиране за характера на индивидуалния и колективен човешки потенциал, която да обедини всички образователни усилия в една обща цел.

Парадигматичните причини за отсъствието на всеобхватен поглед в образованието могат да бъдат разбрани най-добре като се има предвид, че образованието във всяко общество отразява структурните взаимоотношения между трите главни сектора – икономически, социално-политически и духовен. Когато един сектор доминира, неравновесието подкопава автономността и оптималното функциониране на подчинените сектори. Повечето съвременни общества представляват примери на такова неравновесие, което обяснява защо образованието в посока към критично съзнание в момента е повече визия отколкото реалност.

Доминирането на икономическият сектор в САЩ и до голяма степен в западните общества води до предимно материалистично образование, в което релативизмът парализира сърцето и ценностната система отразява капиталистическия пазар. В бившите страни от Източна Европа, дългото доминиране на социално-политическият сектор обяснява склонността към реактивен интелектуален индивидуализъм. Преобладаването на духовният сектор в някои страни от ислямския свят обяснява защо, до колкото съществува обществено образование, то се базира на Корана и не е достатъчно балансирано с развитието на критично-аналитичните способности на интелекта.

Образованието в посока към критично съзнание разпознава духовния потенциал на човека и култивира уравновесено взаимоотношение между интелект и сърце. Това образование нито репресира, нито абсолютизира материалната природа на човека, а я насочва към все по-адекватен размисъл върху духовния характер на живота. Такова образование трябва да започне с разпознаване на духовния потенциал на детето, описан от много изследователи, който е силно пренебрегван исторически както на изток, така и на запад.

Духовното образование като фундаментална ориентация към самопознание и разбиране на нашите взаимовръзки със всички неща, при което се разчита на широк обхват от духовни практики за успокояване на съзнанието, развиване на творческата способност и внимателно изследване на човешките преживявания, култивира качествата на интелекта и сърцето чрез практики, които подканват към автентично търсене. Автентичното духовно образование може винаги да се разпознае по това, че се стреми към равновесие като фундаментален жизнен принцип. През 500-ната година преди новата ера, Конфуций учи, че равновесието “е великият корен, от който растат всички човешки дейности в света и че тази Хармония е универсалният път, който трябва да следваме”. Липсата на хармония и реактивното само-угаждане са често в основата на страданията и параноята в нашия свят. В образователната система децата имат нужда да изучават и да бъдат изложени на красотата и богатството на всички религиозни и духовни традиции, за да могат да научат как различните традиции са част от прогресивното разгръщане на човешкия духовен потенциал. Децата ще открият, че едни и същи добродетели се култивират в много различни традиции, всяка от които е ръководила човечеството в договарянето на най-важните неща в живота – раждане, семеен живот, работа, стареене и смърт.

Децата имат нужда да растат в климат на автентичен морален дискурс в центъра на обществото, дискурс който моделира толерантност към неизвестността, уважение и истински отворена и задълбочена консултация на различни светогледи. Това би развило у децата фундаментално усещане за взаимозависимостта и колективния процес на човешкото семейство.

В обобщение, последователното образование по посока на критично съзнание трябва да се базира на интегративен широко-мащабен поглед към глобалните исторически процеси, в които участваме и също такова интегративно разбиране за взаимоотношението между духовните и материални аспекти на живота. Такова образование трябва да надхвърли политическите залитания между консерватизъм и либерализъм, национализъм и глобализъм, за да подготви хората да договарят един уравновесен и пропусклив подход към минало, настояще и бъдеще, ръководен от осъзната морална дейност. Качеството на едно общество зависи от силата на въображението му да си представи един по добър свят и от смисъла на гражданството в това общество.

В пълната глава 6 по-долу, можете да прочетете повече за развиването на четирите мотивационни измерения, които се явяват ключови в развитието на оптимално съзнание.

Споделете:
Към началото