Обединяваща Визия в Разединено Общество

Фото кредит: © Етюд-и-те на София

Какво може да обедини българите в този момент на върховно отчаяние от непоносимата корупция в България и разочарованието от Европейския Съюз, чието пасивно поведение и липса на ефективен контрол задълбочи и утвърди властта на  мафиоти и насилници в страната ни?

Може би е време да си зададем въпроса какво прави страната ни толкова слаба и подвластна на най-низките сили в обществото?

За мен, която заминах преди 30 години да търся по-широки хоризонти и да се завърна, както дедите ми, научила нещо полезно за страната си – това е загубата на представата за същността на човека и обществото. За Румен, който следи отблизо протестите и тяхното развитие, това е свързаната с горното липса на визия за това какви лидери търсим и каква конкретна програма за преустройството на страната ни искаме.

Последните десетилетия пошлостта стана стандарт. Себичността и насилието, както и презрението към основните човешки ценности, показаха докъде се стига без истинска духовност.

Духовното не се изразява в религиозни спорове и надпревара за контрол, а в качеството и дълбочината на съзнанието, което ни позволява да разпознаваме и уважаваме душата във всеки човек и нашата взаимосвързаност на тази малка и красива планета. Духовността се проявява в изборите ни, в яснотата на стандарта, от който се управляваме, за да проявим висшата си природа.

Ние така свикнахме да се караме и разправяме и всеки да дърпа към себе си, че забравихме, че човешката същност в основата си е духовна и нещата работят само когато наистина са поставени на тази принципна основа.

Търсим ли такива лидери и такава конкретна програма, които олицетворяват горния принцип?

Протестите показват, че значителна част от хората – участващи, симпатизиращи или критикуващи протестите – не са безразлични към това, което е нашата държава сега: „разграден двор“, в който властват простотията, грубостта и арогантността на управниците и техните „последователи“. Оправданията за пасивността на част от хората, че не е ясно кой ще дойде след това, са несериозни в този момент. Всеки народ сам изгражда обществото, което иска. След 30 години възход и падение на надеждите за истински демократично гражданско общество, които ескалираха в още по-безнадеждно корумпирана държава, ситуацията е критична и взривоопасна.

В такива моменти се действа решително. Прогресивните и мислещи българи имат нужда да се обединят – не в нова политическа партия, а в консултативен процес, който да отговори на въпроса: какви бъдещите лидери искаме, къде да ги намерим и как да им помогнем?

Бъдещите лидери трябва да бъдат сплав на младостта и опита в чужбина (университети, работа, международни проекти) и социалния опит, зрелостта и устойчивостта на средното поколение, живяло и се трудило у нас и оцеляло в тежките условия на прехода и съхранило духовността и културата на българите. Нашето поколение, минало през началото на прехода от 1989 – 91 г, продължило през протестите през зимата на 1996-97 г., посрещнало с надежди приемането ни в НАТО и ЕС, не може да е основен двигател на тази промяна, но ние можем да помогнем в различни аспекти за успеха на този процес.

Трябва да спрем да правим своите избори с мисълта „да изберем по-малкото зло“ и да потърсим сподвижници и съмишленици, с които да започнем да градим – дълъг и труден процес, без гаранции за бърз напредък, но задължителен, ако искаме по-добър живот за нас, децата и внуците ни и бъдеще за страната ни.

Светът около нас се променя и развива много бързо в момента. Катаклизмените явления ни разтърсват, за да се събудим и да потърсим промяната първо в себе си, да променим нагласите и очакванията си, да спрем да се ровим в миналото, да стъпим в сегашната реалност и да потърсим работещите решения. Време е да осъзнаем, че сме част от глобалния свят, да променим културата ни в посока на зачитане на човека и неговата уникална същност и да работим заедно за устойчиви и истински демократични решения.

Трябва да започнем с почтени и отговорни лидери и да надграждаме на тази база през следващите години с участието на мнозинството от българския народ. Можем да се възползваме от систематичните световни изследвания какви стратегии работят за преодоляване на корупцията. [1] Накрая ще цитираме част от отвореното писмо на българския режисьор Галин Стоев: „на нас ни трябват хора, които да „прожектират“ идеите си върху следващите 100 – 200 години, за да е ясно какво искаме да се случи с България и дали изобщо искаме да я има?…“[2]

Автори: Румен Банов и Елена Мустакова


[1] http://augustolopez-claros.blogspot.com/2014/05/six-strategies-to-fight-corruption.html

[2] https://www.dnevnik.bg/intervju/2020/08/29/4107791_rejisyorut_galin_stoev_ne_moga_da_se_primiria_che/

Обединяваща Визия в Разединено Общество
Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy

Към началото