Image: https://www.robertatkinson.net

Историята на нашето време: От дуализъм към взаимосвързаност към единство“ (The Story of Our Time: From Duality to Interconnectedness to Oneness)

Историята на нашето време: От дуализъм към взаимосвързаност към единство“ (The Story of Our Time: From Duality to Interconnectedness to Oneness). Тази книга на американския професор по психология от университета в Южен Мейн, публикувана през 2017 г., спечели бързо признание и награди и привлече вниманието на видни прогресивни фигури. Книгата беше наречена „задължително четиво за възможно най-широка световна аудитория“.

Проф. Аткинсън предлага уникална макро-историческа перспектива върху качествения еволюционен скок на колективното съзнание през последните век и половина и съпътстващите го културно-исторически процеси на постепенно преминаване към единство в многообразието. Книгата съчетава богат набор от научни, духовни и исторически източници, които сочат към основните седем принципа, идентифицирани от Аткинсън, характеризиращи този процес.

  1. „Съзнанието е потенциалност, активирана от органичен жизнен процес.“ Колкото по-осъзнат и целенасочен е стремежът ни да вникнем в реалността, толкова повече се развиваме от локално и фрагментирано към напълно развито универсално съзнание.
  2. „Обичта е скритата сила на еволюцията, която ни тласка към индивидуално и колективно развитие на най-висшия ни потенциал.“ Майка на всички емоции, тя е в основата на духовната ни природа и на всички духовни учения през вековете, които ни насочват към създаване на все по-морална, справедлива и състрадателна цивилизация за всички хора.
  3. „Справедливостта поддържа вътрешното равновесие на живота.“ Колкото по-населена става планетата и колкото по-сложни обществата ни, толкова по-необходими са справедливи и устойчиви решения за всички. Тази културна еволюция към все по-справедливо общество е резултат на напрежението между консервативни и динамични сили.
  4. „Обединението е резултат на съзнателно конфронтиране на противоположни сили“, чиито краен смисъл е да ни изведат отвъд дуализма. Колкото и мъчителни да са конвулсиите на този преход от едно ниво на развитие към следващото, този процес на световно ферментиране ражда обновление и напредък.
  5. „Реалността е единна и затова световната хармония е неизбежна.“ Макар че развитието на човечеството към хармония е изключително труден процес, полезно е да помним, че в дълбочина, съзнанието е единно, макар и да се разкрива в безкрайно разнообразие от индивидуални съзнания; същността на нещата е единна. Поради нашата взаимосвързаност, нито здравето, нито бедността и гладът са просто индивидуални преживявания. Всички явления са взаимосвързани и трябва да се решават комплексно.
  6. „Духовното проявление, изразено чрез основоположниците на световни религии, е непрекъснато и прогресивно.“ Периодическото освобождаване на духовна енергия в историята е основната движеща сила на цивилизацията. То облагородява сърцата, създава нови институции и разширява кръга на единството. Религията в наше време трябва да се преосмисли като една прогресия на Духовни Посланици, Изразители на Вечното и Непознаваемо Духовно Начало, които обновяват отново и отново вечните духовни закони. Религията еволюира заедно със съзнанието на човечеството, отменя по-ранни социални закони и утвърждава нови и подходящи за времето.
  7. „Съзнанието еволюира към цялостност и единство.“ В този процес, науката и религията/духовността са две познавателни системи, част от едно цяло и не могат да бъдат противопоставени. Когато си противоречат, всяка от тези системи може да бъде в грешка, защото никоя от тях не е абсолютна – и двете еволюират заедно със съзнанието. Както установяват пионерите на квантовата физика, „в същността си, ние съществуваме като единство, взаимосвързаност – напълно взаимозависими – и всяка част влияе на цялото.“

Макар тези принципи да звучат абстрактно, те имат фундаментална значимост за това как решаваме спешните световни проблеми, пред които сме изправени. Ако се замислим върху сериозните екологични, финансови, имиграционни, климатични, религиозни и напоследък здравни кризи през последните десетилетия, откриваме, че именно несъобразяването с тези основни принципи – справедливост, единство, обич, съзнание – е отговорно за всеки от социалните, политически и финансови проблеми пред нас.

Книгата на Аткинсън предлага рядко срещан и красиво изразен синтез на разбирането и образователните перспективи, от които се нуждаем като световни граждани в едно ново хилядолетие, изпълнено с проблеми и възможности.

Към началото